За нас

За нас

История на селото

Пушекът от комините, кучешкият лай, звънците на стадата, петлите и ехото на брадвата неволно издават скритото селище. Това не остава чуждо ѝ за турската власт, която нарича това малко скрито селище „Инкяръ-Махале”(нещо скрито, непозволено, непризнато). За това наименование свидетелстват някои официални документи, които турското правителтво в Цариград е издало. После, когато селището значително пораства и проявява явни признаци на обществен и стопански живот, е преименувано от местното население Малко – Гюнелий, а по-късно – Гюнели махле, за разлика от съседното по-голямо и старо заселище Гюнелий (Старо Гюнелий), сега Любенец.

Преди Освобождението през 1878 г. името на селото е Гюнели махле и наброява 120 къщи. През юли 1877 г. селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от турски шпионин, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създадения лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местният председател поп Еню Попдимитров. Слухът е разпространен от турчин, който след като не му е даден откуп, за това да пази селото се заканва да отмъсти на жителите му. Въпросният турчин, който според една от версиите е арнаутин /албанец/ отива лично при Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора и му съобщава, че в Гюнели махле има комити, които се готвят на бунт. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които за беда влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгневен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозука е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2 000 души. На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобяд турците, използващи артилерия вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. Комисията изпратена от Цариград да установи последствията констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити. По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2 000 души, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с "Баташкото клане" и наричано накратко - "Втори Батак".

Училището

Основно училище "Иларион Макариополски" е с вековна история. То е създадено от български духовник, един от водачите на черковно-националната борба. Първата сграда на училището е тъмна, ниска килия, построена с помощи от населението. Сегашната сграда е на почти 100 години. В момента е средищно училище, в  което се обучават ученици от три села: Богданово, Любенец и Любенова махала. На пътуващите ученици са осигурени безплатен транспорт и топъл обяд. Включени са в група за целодневна организация на учебния процес и в групи за занимания по интереси.